Някога

“Тия разкази са писани преди повече от четиридесет години. Първоначално бяха замислени като спомени от ранно детинство, но скоро се превърнаха в разкази. Това са психологически състояния, дадени в картини. Това са нашите първи наблюдения, впечатления, преживявания, разсъждения (при липса на опит), умозаключения и въпроси. За пръв път се пробуждат разни чувства : за хубавото, обичта, ревността, състраданието, любознателността, жаждата да се опознае светът и въпросите, на които възрастните не умеят да отговорят. Оттук – детската самотност всред възрастните.
Езикът е опростен. Избягват се абстрактни понятия, словоредът следи линията на детската мисъл, поради което на места изглежда неправилен граматически.
Тия разкази са преведени на чешки език от големия поет Витезслав Незвал и са напечатани през 1938 година в Прага.
Преведени са на гръцки под заглавие “Аз, мама и светът” от известния гръцки поет Янис Рицос през 1965 година. Напечатани в Атина от издателство “Кедрос”.”
Дора Габе, 1971