Елин Пелин

Елин Пелин се ражда под името Димитър Стоянов на 18 юли 1877 година като най-малкия от единадесетте деца в семейството. Израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас).
Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895-96). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903-07), командирован в Нанси, Франция (1906-07), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-16), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924-44). Сътрудник на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. “Селска разговорка” (1902-03). Участва в редактирането на в. “Българан” (1904-09), в. “Развигор” (1921-27, 1937), редактира детските списания “Веселушка” (1908-10), “Чавче” (1913-14), “Светулка” (1904-44, 1945-47), в. “Пътека” (1933-36); член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945). Председател на Съюза на българските писатели през 1940.
Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (ноем. 1897), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: “Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”. Автори е на: сборника “Пижо и Пендо” (1917); повестта “Гераците” (1911); втората си повест “Земя” (1922). През 1928 издава сборника “Черни рози”; сборника “Китка за юнака” (1917); книгата “Аз, ти, той” (1936); “Под манастирската лоза” (1936).
През 20-те и 30-те г. Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи 2 части – “Ян Бибиян” (1933) и “Ян Бибиян на Луната” (1934), на книгите “Златни люлки” (1909), “Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса” (1918), “Гори Тилилейски” (1919), “Сладкодумна баба” (1919), “Правдата и кривдата” (1920), “Песнички” (1927), “Поточета бистри” (1931), “Приказки и басни” (1949) и др.
Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Други псевдоними, които е използвал са: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.