Хей, шшшт! Тихичко! Тихичко! Чуй какво имам да ти шепна. Тази книга е магична. Тя разказва за мъничка кутийка, скрита от очите на всички. Малко люде знаят де е, малко люде и малко твари на хиляди години, дето помнят света, откакто дядо Господ го е създал от едното нищо. Простичка е кутийката, няма украса, няма красоти по нея. От някой чирак на дърводелец е правена. Пък е толкова мъничка, мъничка, напръстник едва се събира… ала какво само има в нея… знаеш, нали?
Знаеш, че в нея се таи едно едничко късче от душата ти. Забравил си за него, ама там, където е било с тебе слято, все боли, боли… Мястото, отдето са откъснали парче земя, няма как да биде вече здраво. Лял се е, лее се и ще се лее все живот. Ей тая книга има да ти казва какво от тебе са отрязали. Какво са ти взели. Що има в духа на твоя си народ, което вече няма как изпървом да изпиташ.
Ще боли ами, ще боли навеки, ако не надзърнеш поне за малко в тайната кутийка. Да видиш змей от камък, покрит с кремъчни люспи. Да получиш от змия безценен дар. Да помързелуваш с Ръжде, най-прочутия лентяй. Да се угощаваш с Правдата и Кривдата. За ръката на Дуня Гюзел да сключиш облог. Да запееш песен под дървото на Тентелина. Да полетиш в небесата със Силян Щъркът. Ех, все, все в македонската земя, дала на толкова наши легенди живот.

“Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!”
Гоце Делчев

“Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял.”
Тодор Александров

“В отгласа ми Македония нарекох Западна България (както и трябва да се нарича).”
Константин Миладинов

“Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам.”
Иван Михайлов

“От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот. На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова…”
Венко Марковски