Историята проследява посещението на малкия Джефри при баба му в големия град – Анкх-Морпорк. Скоро след пристигането си Джефри развива голям интерес към изпражненията от всякакви биологични видове. Голямата му мечта е да основе музей на акото, където да се стичат хора от целия Свят на Диска и да се дивят на чудната му колекция, която включва експонати като гнолски плодчета, свински гранулки, ако от пресмятаща камила, змейско ако, морпоркско ако, ако от водоливник, конски ябълки и други.
Официално „Светът на акото” е детска книжка. Пълна е с класически нарисувани илюстрации и бележки**, обясняващи на младите читатели за най-различните видове екскременти, техния вид и приложение и къде могат да се намерят. Въпреки това, тя може да се чете и от хора от всички възрасти и най-вече от фенове на Тери Пратчет.
… и освен, че е забавно и свежо, заглавие номер 39.5 от Света на Диска е поучително и възпитателно…
*Педагогия О’Майна е една от героините на Тери Пратчет. Тя е авторка на детски книжки. Други нейни заглавия са: „Мелвин и огромния цирей”, „Дафне и сополанковците”, „Малките пикльовци”, „Момчето, което не знаеше как да си изчопли струпейчетата”, „Голямата нужда на Гастон”, „Пиш”…
**Например, една от любимите ми: „Тъй като мишките са дребни, те могат да се вмъкнат едва ли не навсякъде и да оставят дарадонки из цялата къща. При все това те обитават предимно килера и кухнята, където се съхранява и приготвя храната. По размер и форма мишите дарадонки са като оризови зрънца, но за щастие са доста по-тъмни на цвят, така че могат да се отделят не само от небрежно съхраняван ориз, а и от чували с брашно и други хранителни продукти. Внимавайте с късогледите готвачки – може не всички стафидки в сладкото руло да са пораснали на лоза. И никога не яжте черен ориз.”
Мариета Иванова, Хеликон Русе