Мич и Ейми

“Денят на Мичъл Хъф започна както всеки друг летен ден – със спречкване с неговата сестра близначка. На закуска Ейми откъсна капака на кутията със зърнена закуска и каза:
– Ще изпратя талона, за да получа онази пластмасова хармоника, която прилича на царевица!
– О, не, няма! – възрази Мичъл. – Мой ред е да взема талона!
– Не, не е! – каза тя. – Ти го взе последния път!
– Обаче тогава не беше хубав! – отвърна брат й. – Защо хубавите талони са все за теб?
– Не е вярно! – каза Ейми. – Ти изпрати талона за крачкомера!
– Да, но той се счупи още първия път, когато го използвах! – отговори Мичъл.
– Вината не е моя – каза сестра му.
– Не е честно! – възрази Мичъл. – Ти винаги прибираш хубавите талони, а после никога не ги изпращаш за наградата!
– По-тихо, вие двамата! – намеси се мисис Хъф. – Или ще почна всяка сутрин, триста шейсет и пет дни в годината, да поднасям топла овесена каша, да видим тогава за какви талони ще се карате!”
Из книгата